|
„ИМИГРАНТИ: ЗА ВСЕКИ ИМА
ХЛЯБ ПОД СЛЪНЦЕТО” Е МОТОТО НА ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ, КОЯТО СТАРТИРА В
СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ХЛЯБА
Проектът цели
подобряване на отношението на българското общество към имигрантите в
страната и се финансира от Европейския интеграционен фонд чрез Министерство
на труда и социалната политика
16
октомври 2009, София:
Експертен
форум на тема
„Предизвикателства пред процесите на миграцията и интеграцията”, в рамките на проект „Имигранти: за всеки има хляб под слънцето” се
проведе днес, 16-ти октомври – Международен ден на прехраната, отбелязван в
някои държави и като Световен ден на хляба.
16-ти октомври е
Световен ден на
прехраната, който се отбелязва по решение на организацията на ООН по
прехрана и земеделиие
(ФАО)
В конференцията
взеха участие представители на институции, ангажирани с процесите на
интеграция на имигрантите, на синдикални организации, на неправителствени
организации, работещи в сектора и представители на различни имигрантски
организации.
Имигрантите
(граждани
на трети страни)
в ЕС са около 18 милиона и 500 000, което представлява 3,8 процента от
населението на държавите-членки, което е 493 милиона, стана ясно на форума.
Типологията на миграцията е различна за всяка от държавите. Докато в някои
страни като Австрия, Франция и Швеция, основен мотив за имиграция е
събирането на семействата, то в други, като Ирландия, Испания, Португалия и
Обединеното кралство, голяма част от имиграцията е трудова.
Съществува голяма разлика по отношение броя на гражданите на трети страни
спрямо общото население на отделните държави – членки. Например за
България броя на имигрантите като процент от населението е под 1 %, за
Чехия – 4.9 %, Испания – 5.3 %, Франция – 10 %, Германия – 13 %, Люксембург
– 33 %.
Географското положение на Република България, като страна разположена на
кръстопът между Изтока и Запада, предопределя и положението й на страна,
през която преминават миграционните потоци от Азия и Африка към Централна и
Западна Европа. С разширяването на ЕС на Изток постепенно се изменя
динамиката и структурата на миграционните процеси в страната. През
последните 20 години България постепенно преминава през следните етапи: от
страна на произход на мигранти - през транзитна страна за миграционните
потоци от Изток към Запад - към страна, крайна дестинация за миграция.
Статистиката
показва, че в началото на 2007 г. в Република България са регистрирани 55
684 чужденци, което представлява под 1 % относителен дял на чужденците
спрямо населението на страната.
През последните
години се наблюдава тенденция на постоянно, но не голямо увеличение на броя
на продължително и постоянно пребиваващите чужденци в Република България. От
една страна се забелязва тенденция към увеличаване на броя на гражданите от
държави – членки на Европейския съюз със статут на продължително
пребиваващи, а от друга броят на продължително пребиваващите граждани на
трети страни се запазва постоянен.
От регистрираните в началото на 2007 г. в Република България 55 684
чужденци, 35 % живеят на територията на град София, в Пловдив и областта 9
%, във Варна и областта 8 %, в Бургас и областта 5 %.
По време
на форума бе акцентирано и върху факта, че за успешната интеграция на
имиграните в приемащата страна е наличието на държавна политика, гарантираща
техния равен достъп до всички области на обществения, политическия,
икономическия и социален живот. Основните стълбове на държавната политика по
отношение на интеграцията на имигрантите са:
·
Законодателство, основано на международните и европейски правни актове в
областта на миграцията и правата на човека.
·
Компетентни
институции и организации на национално и местно ниво, провеждащи политика на
интеграция.
·
Финансиране,
гарантиращо реалното изпълнение на мерките за интеграция на имигрантите.
·
Обществена
подкрепа на процеса на интеграция, чрез активно включване на структурите на
гражданското общество и медиите.
·
Участие на
имигрантите в интеграционния процес, основано на баланс между права и
отговорности.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Преобладаващите
основания за разрешаване на продължително пребиваване със
срок до 1 година, съгласно Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ):
ü
студенти, приети на редовно
обучение;
ü
лица, които осъществяват търговска
дейност в страната;
ü
лица, сключили брак с български
гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
ü
членове на семейства на чужденци,
получили разрешение за продължително пребиваване;
ü
чуждестранни специалисти,
пребиваващи по силата на международни договори, по които
Република България е страна.
Основания за
разрешаване на постоянно пребиваване в страната (без ограничение
във времето), съгласно ЗЧРБ са:
ü
сключен граждански брак с
български гражданин;
ü
лица от българска народност;
ü
родени на територията на България
и изгубили българското си гражданство;
ü
малолетни и непълнолетни деца на
български граждани или на постоянно пребиваващи в страната
чужденци, пребивавали законно без прекъсване на територията на
страната през последните пет години.
|
